Институт по овощарство Пловдив
Институт по овощарство Пловдив е приемник на Опитната станция по овощарство, учредена в началото на 1950 г. в Пловдив с Постановление № 4 на Министерския съвет на НРБ от 28.12.1949 г. относно мерките за подобряване на овощарството. Към станцията е придадена 500 дка обработваема земя в южните покрайнини на град Пловдив – квартал “Остромила”. Първият директор е Васил Василев, а първите научни сътрудници са Йордан Иванов и Веселин Тодоров.
С Постановление № 715 на МС от 28.08.1952 г. Опитната станция по овощарство е преобразувана в Овощарски научноизследователски институт (ОНИИ). Увеличен е броят на научните сътрудници, а опитната площ нараства на 1200 дка.
През периода 1950 – 1962 г. са заложени и изведени първите опити в областта на агротехниката на ябълката и ягодата, създават се колекционни насаждения и се извършват проучвания върху сортове, в резултат на които е издаден капиталният труд “Българска помология” том І (1958 г.) и том ІІ (1960 г.).
През периода 1957-1959 г. колектив от учени и специалисти от цялата страна с участието на девет научни сътрудници от ОНИИ – Пловдив подготвят и публикуват през 1960 г. чрез Отделението за селскостопански науки към БАН първото научно-обосновано райониране на овощарството в България.
През същия период са извършени експедиционни проучвания в отделни райони на страната, с оглед очертаване на перспективите за развитие на основните овощни култури на промишлена основа. Предприети са опити по вегетативното размножаване на ореховата култура, организирани са и първите лаборатории – по химия, агрохимия и растителна защита. Броят на научните сътрудници достига 12, увеличават се и помощните кадри от агрономи, техници, лаборанти и друг персонал. През този период Институтът е в системата на Централния институт по овощарство край гара Костинброд, Софийско.
Ако желаете разгледайте други КАТЕГОРИИ или се върнете към НАЧАЛНА страница.
