Община Алфатар – История
Община Алфатар има богати културно-исторически традиции. Най-ранните археологически факти за обитаване на района са от късната новокаменна епоха – VI х.пр.Хр. Жителите на Общината са наследници на трако-гети, римляни, византийци. Достоверни сведения за духовния живот на това население черпим от откритите руини по селища, гробни могили и скални светилища.
Истинската писмена история на Алфатар и района започва с завладяването му от тракийските племена. Достоверни сведения за живота на местното население черпим от откритите надгробни могили и скални светилища.
През ранно-византийската епоха в района на Алфатар съществува сгъстена селищна мрежа с характерно за периода строителство на крепости: крепостта „Палматис“ и римското селище в местността „Геленджика“.
През годините на османското потисничество, Алфатар е едно от най-големите села в Североизточна България и Добруджа. Според не напълно потвърдени данни в началото на османската експанзия, селото е наброявало повече от 700 къщи. Най-ранният документ /от 1573-1574 г./ показва, че населението е чисто българско. Като такова то се запазва до Освобождението.
През втората половина на ХV-ХVІІ в. в Добруджа настъпват значителни демографски изменения. В резултат на Руско-турската война от 1768-1774 г. много български села от тези земи променят облика си. Една част от жителите на този район се изселват в Русия и Влашко.
След Освобождението, само за 18 години населението на Алфатар се удвоява. Към 1895 г. то наброява 2 426 жители. Селото се превръща във важен селскостопански и обществено-политически център.
Прочетете повече за Община Алфатар на интернет адрес: www.alfatar.egov.bg
Ако желаете може да разгледате други КАТЕГОРИИ или да се върнете към НАЧАЛНА страница.
